https://www.facebook.com/nebri....s.r/videos/905842276
Днес в "Пресечна точка" по НТВ, черпака на републиката Иван Манчев се "изходи" как лица като доц. Мангъров и проф. Чорбанов нямали право да се изказват и не трябвало да им се дава трибуна против официалната позиция на властта по повод управлението на пандемията щото мътели главата на целокупното българско човечество. Дали Мангъров, Чорбанов и с-ие инакомислещи са прави или официалната позиция на властта и учените които стоят зад нея аз не знам и не съм компетентен да се изказвам. НО искам да обърна внимание на уважаемия черпак Манчев, че 1-во: Свободата на словото и изразяването е една от основните гарантирани свободи в Конституцията на РБ и 2-ро: споменатите Мангъров и Чорбанов са хабилитирани специалисти в своите области със съответните научни титли. Не съм чул те до сега да се изказват компетентно в национален ефир по теми от областта на кулинарията, затова моля черп. И. Манчев да не се изказва "компетентно" в областта на имунологията и вирусологията. Да си гледа тенджерите и да не се прави на похлупак на всяка.
С падането на очевидно неефективните за разпространението на пандемията насилствено наложени ограничителни мерки плюс появата на смъртни случаи вследствие ваксинацията на неосведомени хора ще доведе до ескалация на насилието срещу лекари не само у нас! Вероятен срок за реализацията на тази прогноза 12-18 месеца.
И сега неврологиите са пълни с инсулти, получени след ваксинацията с тези прототипи, но колегите ги е страх и си мълчат. Естествено починалите пациенти не се пишат починали от ваксинацията и затова официално няма у нас данни за този вид смъртност, но ако се направи проучване колко от починалите имат поне една ваксинация истината ще стане крещящо ясна за всички.
https://e-zdravey.com/bg/d-r-k....ehayov-szo-e-protiv-
ХАЙДУТИ
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та‘ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят,
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли -
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!
I
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...
Един бе Чавдар войвода -
един на баща и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина -
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!...
Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врата да ходи,
на чужд хляб да се научи;
но стоя Чавдар, що стоя -
стоял ми й от ден до пладня!
И какво да ми спечели?
Голям армаган на майка -
тез тежки думи отровни:
"Що ме си, майко, продала
на чуждо село аргатин:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
над толкозмина дружина,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя -
при тоз сюрмашки изедник!
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара баир на кола!...
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - казвам ти,
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к’ъвто иска занаят."
Зави се майка, замая -
камък и падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
"Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?"...
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
"За тебе плача, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а лоши думи хортуваш; -
как ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
хайдутин като ще станеш!
Татко ти й снощи доходял,
за тебе, синко, да пита -
много ме й съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.
Триста й заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чедо на майка!
Ще идеш утре при него;
ала те клетва заклинам,
ако ти й мила майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет отидеш..."
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си мило прегърна
и... пак заръда, заплака!...
Седя и си мисля, още от зората на демокрацията в българските парламенти винаги е имало по един шут. Като започнем от Жоржи Ганчев, минем през Болен Лидеров /пардон, Волен Сидеров/, ВаРели Симеонов, Марешки и стигнем до актуалния шут Костя Копейкин. Общото между всички тях е, че дрънкат на националистическата струна и имат една единствена задача - да отвличат вниманието на народа когато е нужно. Всички помним "Не ме гледай умно българино!" на Жоржи, изцепките по летища, самолети, църкви и синагоги на Волен. А, да не пропусна и Каракачанския шкембе войвода, дето стана чак военен министър - още помним торбичката от Била. Всички те осребриха подобаващо народната наивност, сега същото прави и Костя, пардон - граф Рубльов.
30 години сценария е един и същ, което ще рече, че и сценаристите са едни и същи, само актьорите се менят. И тук възниква резонния въпрос - след като сценария и сценаристите са едни и същи от къде ще дойде промяната?!
За да има промяна трябва стария сценарий да се скъса, сценаристите да ядат гегата и да си ходят, най-добре при бай Ставри. Пък ако не щат може и на стадиона за обща "снимка" пред представителен взвод...