Геополитическият и икономическият суверенитет на Царство България: Алтернативни траектории на развитие извън съветската сфера (1944–1989) | ##българия #история #алтернативнаистория #царство #1944 #студенатавойна #балканскаистория
„ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ" — ИЛИ КАК ДА ДЕМОНТИРАШ ОЛИГАРХИЯТА С ОЛИГАРХИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ. | ##избори2026 #прогресивнабългария #19април #българия #раде#избори2026 #прогресивнабългария #19април #българия #радев
ЗА ЧОРБАДЖИ СЪБИ, ПОП ВАСИЛ И ДАСКАЛ РИСТЮ
Всички без изключение, независимо дали сме русофили, русофоби, атлантици, евразийци, соросоиди, путиноиди и т.н., та всички се прекланяме пред подвига на нашите Революционери - Раковски, Левски, Ботев. Издигнали сме им паметници, поднасяме им венци, окачаме ги по стените, татуираме си ги по рамене, гърди и къде ли не. Абе въобще благоговеем пред делото и подвига им. Те ни обединяват и ни карат да се гордеем, че сме българи и с право. Но нека да се замислим как щяха да изглеждат тези хора ако не бяха излезли от зоната си на комфорт и не бяха тръгнали по трънливия път на революцията и саможертвата, ако се бяха снишавали, налягали парцалите и гледали рахатлъка?! Щеше ли да има „Свобода или Смърт!“, „Чиста и свята Република“?
Не, нямаше да има. Щяха да изглеждат като Чорбаджи Съби от Котел, Поп Васил от Карлово и Даскал Ристю от Калофер. Как ви звучи това, достойно ли е за паметници, венци, стени? На мен даже и като татуйровка за задник не ми звучи. Е да ама точно така изглеждаме и звучим в момента всички ние - като татуйровка за задник, в т.ч. и аз, списващия тези редове, удобно седнал на топло пред лаптопа си. Така ще изглеждаме ние на бъдещите ни поколения /ако останат такива/.
Раковски, Левски, Ботев са имали прост избор – от едната страна рахатлъка, от другата „Свобода или Смърт!“. Те избират безсмъртието.
Какви са нашите избори? От едната страна рахатлък и снижаване – тук сме царе, няма какво да се лъжем. От друга страна можем да опитаме да променим нещо, не е задължително непременно да мрем. Като за начало да излезем на улиците и да поискаме сметката от отбора на Тиквите, Свинете и останалата им присъдружна сволоч. След това да излезем да гласуваме – 4 млн. души, които сега не гласуват защото „от нас нищо не зависи“, „всички са маскари“ и "какво можем да направим", срещу 2 млн. компрометиран, купен или институционален вот. Както и да го смятаме при този сценарий сметката на тиквения отбор няма как да излезе. Системата не се поддържа от 700 хиляди държавни хрантутника и още 2 пъти по толкова роднини и зависими около тях, а от апатията на 4 милиона, които са решили че промяната е невъзможна.
Въпросът е искаме ли нещо да променим или чакаме ред и ние да захлебим?! Верен ли е оня лаф от близкото минало, че „най-големия проблем на 80% от българите с корупцията е, че не са част от нея“?
Размисли и страсти от грешнаго раба Чорбаджи Драго.
